Популистите ще причинят щети за милиарди на Европа

Това можеше да стане "синя" вечер. Синя, като цвета на австрийската Партия на свободата (FPÖ), онази дясна популистка партия, чийто кандидат Норберт Хофер за малко не стана новият австрийски президент. В края на краищата подкрепеният от Зелените конкурент надви с малка преднина.

Но ако Хофер бе спечелил, водещият цвят в икономиката нямаше да е синият, а червеният, защото популистката политика, каквато представлява и FPÖ, се отразява негативно на икономическите тенденции. Да, тя дори оказва влияние на валутните курсове, а в един валутен съюз, като еврозоната, това свива покупателната способност на гражданите.

Но дори и сега този ефект се усеща в Европа и е измерим в икономически аспект. Не само в Австрия, почти навсякъде популизъмът е във възход: от Финландия до Гърция. Вече в шест правителства от еврозоната има представители на десните партии. Популистките движения съществуват също и в други части на света, но никъде финансовите последици не са толкова сериозни, колкото са те на Стария континент, пише в свой анализ германският Die Welt. “Налице е много добре документирана връзка между слабата икономика и популизма", казва Карстен Бржески, главен икономист в ING-DiBa. Политическата нестабилност генерира несигурност и натоварва темповете на растеж. Последиците - затруднения за адаптиране към бъдещите условия и по този начин – за вземане на бизнес решения.

Европейската централна банка (ЕЦБ) вече отправи остро предупреждение. В своя доклад за финансова стабилност, който бе публикуван във вторник, централната банка изрично предупреждава за последствията. „Нарастващата подкрепа за популистки политически партии може да доведе до забавяне на важни финансови и структурни реформи", предупреждават паричните власти. Ако това продължава, стабилността на финансовите пазари и на еврозоната е в риск като цяло, поясняват експертите на ЕЦБ.

Изрично ЕЦБ споменава риска от увеличаване на „фрагментацията". С други думи - Европа може да се разпадне. С изключение на Латвия политическият риск във всички страни членки на валутния съюз се е увеличил. Във Финландия рискът е почти двойно по-висок в сравнение с 2008 г. Австрия, Белгия, Испания и Франция са станали значително по-рискови за инвеститорите, смята ЕЦБ.

Много глобални инвеститори, които управляват чувствителен на волатилността капитал, са настроени мечо. Те отказват да купуват европейски акции и облигации. От началото на годината управители на хедж фондове и други мениджъри са изтеглили само от европейските индексните фондове около 19,7 милиарда долара. Индексните фондове са сред най-популярните инвестиционни средства за големите инвеститори.

Както показват данни на френската банка BNP Paribas, изходящите потоци са се ускорили значително от март насам. Но не само индексните фондове се разпродават. Също и европейските облигации страдат от тренда. В същото време масовото излизане приема застрашителни размери.

На годишна база изтеглянето на средства достига обем от над половин трилион евро. Това може да е свързано и с факта, че междувременно редица акции и книжа са с отрицателна лихва, иначе казано – предизвикват загуби. Но и тук политическите рискове играят решителна роля.

В крайна сметка на карта е заложен дори целият проект на еврото. Много облигации преди всичко на страни със слаби икономики, почти напълно се обезценяват само за една нощ. Ето защо много инвеститори предпочитат да влагат средства в американски облигации. 

Страхът от популизма вече се отразява и на форекс пазара. Еврото отново поевтинява значително. Единната валута падна във вторник до 1,1146 долара, което е най-ниското ниво от два месеца. На фондовия пазар европейските акции са значително по-ниско оценявани от тези на Wall Street. Австрийският индекс ATX загуби от началото на годината около седем процента, докато в САЩ S&P 500 е почти непроменен.

„Популизмът не се радва на силна популярност на финансовите пазари", казва Стивън Бароу, стратег в Standard Bank. „Рецептите на популистите са, меко казано, нестандартни и може да доведат до сериозно увреждане на икономиката“.

Самата структура на ЕС прави Европа особено уязвима към популизъм. Но и на други континенти агресивни политици напредват със своите десни популистки обещания.

Така например много от това, което обещава американският кандидат-президент Доналд Тръмп, влиза в графата „десен популизъм“. А на Филипините президентските избори бяха спечелени от мъж, чиято войнствена лексика наподобява тази на Марин Льо Пен във Франция – Родриго Дютерт. Той заяви директно на опонентите си: „Или ще ме убие, или аз ще ви убия".

Но Европа е различна. Тук решения с дългосрочен план на действия може да се вземат само със съгласието на всички членове. Трансграничните инвеститори пък обичат правната сигурност и възможността да планират, ако искат да изградят голяма фабрика или голямо поделение, което да снабдява с продукция цялата еврозона.

Популизмът, който е насочен срещу „Брюксел" или срещу други европейци, заплашва да скъса тази деликатна нишка, изтъкана от основаването през 1952 г. на Европейската общност за въглища и стомана по предложение на Жак Моне.

Самите европейски институции са от своя страна отговор на спор отпреди войната. През двадесетте години на миналия век се наблюдава вълна от икономически национализъм, който настройваше една срещу друга държавите и народите и в крайна сметка подкопа основата за общия просперитет. 

„Увеличаващият се популизъм води на първо място до това, че вариантите за коалиция между установените партии стават все по-малки и така правителствата трябва да правят големи компромиси от самото начало на съществуванията си", казва Бржески. Това също така прави по-възможни промени на съществуващите правителства. „Несигурността е отрова за пазарите и инвестициите", казва икономистът.

Ако популизмът се разпространи по-силно на Стария континент,  инвестициите ще спаднат или дори ще изчезват напълно. „Това ще затрудни още повече генерирането на растеж и борбата с високата безработица".

По-лошият сценарий -  популизмът може да предизвика дори истинска спирала на смъртта, която дори да създаде основите за увеличаваща ескалация. „Така Европа може бързо да попадне в един порочен кръг на нестабилност, страх и икономическа слабост", казва Бржески.

В много страни от ЕС, но и извън съюза, десни популисти вече успяха да сформират кабинет. От май 2015 г. във Финландия министърът на външните работи и заместник министър-председателят са от квотата на „Истинските финландци“. В Гърция десният Панос Каменос от Независимите гърци (Anel) е министър на отбраната. В Латвия десният Национален алианс притежава три министерски поста, включително Министерството на правосъдието и на културата.

Най-крещящият пример обаче е Унгария. Там от 2010 г. на власт е дяснопопулистката партия Fidesz – с абсолютно мнозинство. Премиерът Виктор Орбан е обвиняван в ограничаване на медийната свобода и намеса в правосъдието.

В Полша от есента на миналата година национално-консервативното движение „Право и справедливост“ е на власт. Малко по-късно рейтинговата агенция S&P понижи рейтинга на страната, а конкурентът Moody's присъди негативнa перспектива. Като причина и двете агенции посочват спадащи инвестиции заради растяща политическа несигурност и рискове. През първото тримесечие изненадващо полската икономика спада с 0,1 на сто, първият тримесечен спад от 2012 г.